2 дни се крих..
4 месеца и 2 дни...
сега проблема ми не е дотолкова, дали ще продължи всичко по старому, а възможно ли е да НЕ продължи въобще...
everything is possible, nothing is impossible...
хората се променят. това е нещото, което със сигурност вече знам. това, което ме мъчи е защо?..
ами така де...
и двете се променихме, и двете го знаем, но явно една от нас е успяла въпреки промяната да не се промени и да запази Нещото, което другата отдавна изгуби...
.. и още не мога да го намеря..
.. май никога не съм го имала(?!)..
.. всъщност.. it doesn`t matter now.
даже мога да си отговоря и "Защо?"...
но има ли смисъл да си отговарям на въпрос, който не е от никакво значение..?чийто отговор не променя нищо..?
..ами не, разбира се...
май по-добре да се запитам дали..
всъщност и това няма значение.
обърках се.
краят винаги е труден.ама началото и то..то няма нищо лесно като се замисли човек.ама все изтикваме нещата някак си....
********
please, forgive me.. I have stopped lovin` you..