Първо изчезнаха съучениците, познатите и далечни приятели, заедно със спокойствието, че ако мнозинството от хора не са интересни, то те поне са нормални
грозни, но тъпи, както се казва.
спокойствието в съществуването, that is
просто ги нямаше. на попа, под бора, в стария басейн, в кенефа да пушим, по улиците
И за известно (достатъчно) време убеждението, че повредата не е във нашия телевизор
После изчезнаха родителите ми. Майка ми взе директен полет to the land of never, която в едно от многото си проявления се намира между магазина, плод-зеленчука отсреща и канапето. Там дават дързост и красота, всеки ден от шест. Но мама не може да ни излъже, че я вълнуват глупостите на хора, наречени хълм и поток. Ние отдавна сме забелязали, че тя гледа в саксията вдясно.
Там нещата се развиват по-бързо.
Но няма скоро да се връща
Баща ми влезе в климактериума. Това е нещо като санаториума, но не ти дават да говориш с пациента. Щот само той говори
След това изчезна училището, близките приятели и всичко, дето го познавах, а мен ме изхвърлиха на брега на тоя остров да се чудя къде са се денали
Ето това са простите причини да отивам на кино. Всяка вечер на филм феста
Почва под краката си отдавна нямам и вътрешната ми върба почти увяхна. От две години се рея в пространството, толкова много се рях, че вече се скапах съвсем. Търся си облак да се сгуша и да подремна малко
но няма
Небето е напълно безоблачно
това са най-хубавите години от живота ми!
Мдааа. Everybody vaporized, and if that’s just normal, then
WHERE ARE THE FUCKING CLOUDS???