слънце...прозявка...протягане на ръчичките и нуспешни опити да пипна пръстчетата на краката си...а преди това сън..обикновен сън...а по-преди това вечер...ех, обкновена ли беше вечерта? как да беше обикновена...съвсем в стила на 8-ми март заведохме момчетата на ристуран'' а те ни подариха китки..беше мило..много мило...и пак съвсем в комунистическия дух на празника бавеха поръчките, оплакваха се от липси на чаши...но какво от това..И записът от пампорово..и носталгията че не бях с тях..но какво от това??!...Хаха какво от това, наистина...нали сега бяхме заедно...Илл много правилно отбеляза- "Това ли бяхме всички от Нова Година..?" Да, Илл, това бяхме..и сме си..и Там, чакайки около два часа бялата си риба, мислейки дали ще бъде 18 с точка или без точка..там, слушайки спорове, понякога виждайки престорени усмивки и разбирайки че някои хора копнеят за...Там бях аз бяха и те..И не сервитьорката..не пицата..не цветята бяха необикновеното на вечерта..всеки се досеща, че това бяхме ние..колкото и да усещаме настроенията си и колкото и обикновени да ни се струват те..толкова по силно осъзнаваме, че това бяхме всички от нова година, и от още много много места..да мигове, преживявания, усмивки(дори насила), смехове и намусени муцунки и..пак мигове и преживявания и смехове и...и на другата сутрин прозявка, слънце..какво хубаво слънце има днес!