Чувствам се не на мястото си...
Единственото нещо, което искам да правя е недостижимото. Само това ме прави щастлива, а не мога да го имам.
Толкова е тъжно!
Мечтата ми отново лежи на пода, разбита на парченца от неочаквания трясък на гадната реалност. На чуждата реалност, не моята.
Винаги изниква нещо, което разваля красотата; загрозява.
И винаги ми пречи. Но съм безсилна... от там идва и нещастието ми.
Време е да тръгна за пореден път да търся нещото, което може да осмисли иначе абсолютно безсмисленото ми съществувание.
Още веднъж да го открия и само за едно примигване на окото, да го изгубя...
Винаги става така.