потръпване в областта на гърдите.. срещане на погледите, бърза усмивка и отново отдалечаване...
младежки недостижими мечти,оплетени в разрошени коси и омесени с реалистичната преценка на едни смеещи се очи..
а когато тестото бухне ще се опече най-вкусният хляб от радости и задоволство, с лек, едва доловим киселичък аромат на щастие..
и трохите останали по масата на живота няма да бъдат изядени от спомените-врабци, които като мрачни стражари пазят всяка емоция под крилете на безразличието..
и все пак ако нямаше онзи хилав клас надежда, нямаше да има нито тесто,нито хляб,нито трохи..
******
понякога, само понякога, когато няма на кого да се довериш, а и никой не ти се доверява; само когато си толкова отчаян, че слепотата и глухотата са единственият начин на оцеляване; когато толкова се съмняваш в съществуването си, тогава и само тогава в краен случай се разрешава приемането на Оптимизъм. В случай на прекомерна доза,посъветвайте се с личния си психотерапевт или просто с приятел...