седя си болна на латинка и мама се прибира с марули и витаминозна история
как някаква осмомартенска вакханка се кандилкала банкетно-пияна по улицата пред плод-зеленчука, докато накрая се пльоснала по корем в снега, като вълка много отдавна, а ръката и се протягала напред в пряспата, стиснала букет червени карамфили...
сигурно, казва, някоя радиоработничка от блоковете и се хилим.
днес в английската на момиченцата им подарявахяа цветя, което е просто прекалено, не го разбирам хич тоя празник, незам, не го вярвам...
чак днес си видях подаръкът от боян за рд-то,