еми не се радвам пък =/
колкото и да е прекрасно да си на 17, аз все пак не се радвам
и то като се замисля.. няма и защо да се радвам - какво от туй че съм се родила днес точно аз, 1 ден след 8ми март, в 6 без 10 следобед, преди 17 години, в една мръсна болница с напукани тавани и много много хлебарки..
ами всъщност.. нищо ново и интересно, дами и господа.
и ако на това му викате празник пък.. за някои хора отдавна то си е само 1 ден, на който черпят класа с бонбони и с малко късмет получават някой подарък.. само че не много често, все пак всичко е дефицит - пари, приятели, любов,нужди..
и така..
отивам да поплувам в ежедневието - да си направя редовната закуска от препечени филийки и сиренце,после и пробния изпит по английски и да се презаредя с малко фалшиво щастие..
стискайте палци да не вземе да ме бодне някоя заблудена стреличка оптимизъм, че.. отиде ми животеца.
*****
най-важните събития са най-безизвестните,
но понеже никой знае за тях, няма как да станат важни..