Слънчевата алея и аз по нея....после една песен в главата ми :
I don''t see you fallen beautiful
I don''t see you fallen beautiful sometimes.....
И майка ми ,която ме снима до едно дърво,после някакъв човек,който ме задърпа към сергията с дрехите да си купя нещо.Обръщам се и зад мен,чувам глас "Спокойно,в Турция е така.докато не си купиш,няма да те оставят на мира".Усмихнах се и продължих.Онзи не спря да ми бръщолеви на турски някви неща,ама ми писна и го погледнах гадничко...после спря, и ми подаде 2 картички за спомен.После пак вървях по улицата,замечтана,загледана в себе си,водеща безсмислен дилаог с моето аз.Почти винаги е един и същ,ама това няма значение.
You don’t wanna go there
Let me lead you by the hand
You don’t wanna be there
Over the sea and down to land
На прозореца на черна скъпарска кола.В близост до мен виждам част от любимата си песен,надпис на стъклото:"You don''t wanna be there".
......мдааааа,понякога искам на 1000 места едновременно,искам себе си-сама,искам и гласа си,който от снощи нещо се губи и съм като риба-не издавам звуци,точно когато най-много ми се говори.Как пък се сетих за неща от преди година,когато трябва да мисля за далеч по значими в момента....поне спомените топлят било то и за малко.Малко позабравени чувства и срещи,и разговори........хубаво е.......