Бях на брега на морето.Леко подухваше вятър.Май месец е.Странно е,но сме по бански..с цялата компания сме.Точно до нашите хавлии 2 момичета правеха пясъчен замък,после едното влезе във водата."Искам и аз"-помислих си наум,"ама е студено сякаш,все пак е май месец".После играхме волейбол.... и се престраших и влязох-не беше студено,беше по-скоро странно.Както се радвах на хубавото време,задържаща се по гръб над водата,усетих как морето започна да ме дърпа навътре,после виках,но без глас и размахвах безпомощно ръце.мрави беше наблизо и ме издърпа.Цялата треперех.На същото място където ме завлече течението видях,че влиза някаква жена.Мрави се развика,преди 10 мин. на същото място едно от двете момичета се е удавило.На 10 метра от брега имаше черна лодка и поп,който опавяше току що изваденото тяло.На целия този фон се открояваше и плачът на вероятно най-добрата й приятелка,която не спираше да плаче.Беше страшно,бях уплашена и виках ,но гласът ми отекваше единствено и само в мен,щях да се задуша.Когато се събудих едвам можех да поема дъх и очите ми пареха от сълзите,от уплахата ,от всичко.толкова близко и толкова далече от смъртта.Усетих я в мен и до мен,усетих я във въздуха ....тя дебнеше да вземе поредната жертва,дебнеше да порази поредния невинен ,дебнеше и мен,но аз имам време,ще почака.......