Когато сънувам вериги от целувки
и не казвам защо.
А и котките са
съпричастни.
Сънят пак зове.
Иска си своето от
няколко дни насам.
августовско с черни дрехи.
червени вериги
и онова ''ptotect me'' в главата
се е настанило.
като въпрос пита ''от какво'' и ''кого''
Всяка за различно си мислела.
И откакто се отрекох,
знам, че е точно така. (Знам ли?)
Неловко мълчание,
чак да им стане ясно.
И после как да я пусна.
Такива неща са само за сутринта
с валково изпращане
с кафе още по тъмно
без стотинки за автобус
прибиране пеша
ръка за ръка
не помни пътя
нямам търпение,
но и се колебая и съмнявам
щорите пречат на светлото да влезе
червена тениска? да, и моята.
изяснителен разговор
и се отричам от бъдеще.
Сега-щност, нали, братко Джак.
Докато някой не нахлуе непоканен
и непочукал и изчезне бързо.
Лице в ръце.
Избягване на очи.
Край, край, хронологично.
Следобедното ми скърбене
в черни дрехи.
И после никога вече
или само веднъж, но не съвсем
Но всичко се отразява:
смела, директна
действам; бързам?
говоря
мога, но пак не съвсем
но говоря, не спирам
разбирам промяната.
обичам
отричам
пиша на някой
без имена.
на тъмно пред свещите.
без съжаления
без угризения
без назад.
I''m always willing to learn
when you''ve got something to teach
Когато протегнах ръцете
и казах:
Tie me.
независимо,ч е се смеех.
какво да направя, че винаги е
ментово
или алкохолно въобще.
Да се опитам... как?