Той умираше - всеки ден от него си отиваше една частица живот... И той знаеше това прекалено добре. Все някога щеше да си отиде от този и без това полу-изгубен свят, но дали можеше да му остави нещо, дали можеше да му помогне... дори и да иска, като че ли не би могъл.
Стоеше на мястото където се сливат небето и земята и си мислеше колко абсурден е дори самият той... Вятърът носеше някакъв странен мирис на свежест и живот... обзе го странно чувство на празнота, всичко изглеждаше много просто и красиво... Под него се виждаше едно малко езеро, а наоколо освен скалите и няколко голи храста не беше останало нищо друго... Той стоеше там и мозъкът му се изпълваше с кръв, сърцето му забиваше все по-силно, а жаждата за Нея все така не стихваше... Но той беше безсилен. Огромната тежест, която чувстваше в гърдите си почти винаги сега беше по-силна от всякога и той знаеше, че никога няма да изчезне защото само така можеше да усеща, че е жив...