the world that seems safe
the world that seems secure
там, при нея всичко изглежда така просто и лесно
дори смешно лесно. Докато тук при мен една галимация, която ме побърква. Бих живяла много време с нея, успокоява ме.
Хубав град. Напомни ми на моя. Пак много хора, много търговия, суета и всичко е както нявсякъде другаде и някак си не е.
Въздухът няма напрежение, хората са прозрачни.
Много слънце и малко дъжд разбира се. Където и да ходим двете все вали :) "да ни върви по вода" каза тя.
на връщане не беше толкова хубаво, както на отиване.
чувството ми се беше променило. Дори не ми се слушаше prodigy.
Но какво ви занимавам..
чувствата идват като някакви пеперуди; кацат, вземат си прашец и оставят само аромат от крилете си да ни напомня, че са ни посещавали.
Сега пак съм тук. черната пеперуда пак си хапва добре от мен
и имам угризения.