неясно безполезно празно следобедно чувство, с опит за запълване на мястото му с чай и гледане на тъпия прозорец. ставам късно и някак си пропускам случването на деня, околните явно не се чувстват точно така, отиват си вкъщи да правят нещо си , когато настъпи време за това. на полето до университета човек с хвърчило от кайт борд хващаше вятъра и се теглеше по снега със ски, сърните живеещи иначе необезпокоявани в това поле , се разбягаха, не бяха виждали такова нещо, аз минавам напряко през полето, гумата на колелото мие спукана и днес съм пеша, та защо ми е да минавам по пътя тогава? Слънцето се спуска на запад и изчезва във облаците, не прозира между правилните редици от дървета, а сутринта почти не виждах, очите ми още сънуваха и не можеха да привикнат към лъчите, снежна слепота..
сега се стъмва пак, чая помага май, а вчера видях една много красива испанка, там сигурно е пролет вече, а на мен ми се иска да съм зима.
М.