Щях да пиша за това как Ние ги направихме обиколките с тройлей. (дестинация) Не знаехме къде отива, но имаше удобни седалки. Взехме си мандарини от бабите на Графа, запознахме се с един продавач на мед и после намерихме тройлея, който напълнихме с мирис на мандарини и странно спогледани хора. И разбрахме къде отива. Там, от където е дошъл, както всяко нещо. После Светльо каза, че идеятя била като всичките и останали идеи, които не разбирал, обаче си беше моя. За разлика от Нея. Не знам, всъщност.
. . . . . . . . . . . . . . . . . .
Или за днес. Всичките градски транспорти стачкуваха и се изтепосах по средата на изпита по исторя. Прилично напсувала ги. 1, 2, 3 ....10ти въпрос!!! :) Написала си доволно за половината от времето си предадох първа. Не, че нещо, просто явно все още не съм изгубила себе си щом при най-гадната възможна ситуация се справих по-добре.
. . . . . . . . . . . . . .
Следобеда също стачки. На пук, си намерих половин шоколадче в джоба и се разходих и открих смешничък магазин за чаши за мляко с какао (и не само).
. . . . . . . . .
Иначе майка ми още не вярва в такава карма и пак караница. Не искам да уважавам ред, който ми губи времето. Не мога/искам да й помогна. Както иска. И снощи.
(думи или дестинация??)