Прекалените им шарки драскаха по зениците им едва виждах тъмните проблясъци на задвремието.Пролетта ги тресеше в истерични спазмени конвулсии.Човците едва достигаха до устрема на новодомието.Писукаха и мечтаеха краткосрочно.Новодомието засилваше спазмите в гърлата им.Радвах им се затворена от униженията...Свободата на мислите оставаше като последно парче от закуската му хвърлих им я.Те поне имаше как да я споделят.Нямаха предрасъдъци и морални червени петна...