Най-накрая достигнах до това така жадувано състояние на безразличие и непукизъм.....странното е,че ми е едно никакво ,но пък ми е по-добре отколкото преди един месец примерно,когато ми пукаше за всеки и всичко.И все пак не искам да се превърна в безчувствена машина......един-два месеца само и пак ще съм аз..знам го,чувствам го.Блясъка в очите,които са толкова безизразни сега ще се възроди,сега е в зародишен стадий,но има време....знам го,усещам го......