кадрите се движат в черно бяло. влак. усещам врата си пластичен, в движение без болка. то се случва като впиване на нокти в глезен. плавно, но сигурно. топла влажна кожа, която се втрива в гънките си, която живее свой собствен живот. представям си я потопена във вода, отделена на сантиметри от тялото ми.
аз съм кълбо, топка восък. придържа ме сизиф. аз съм крилете на икар. аз съм опашката на сокола. в ноктите си държа лисица, гръбнакът ми е стрела. на крилете ми стои фенрир, а в него - джудже. в джуджето - златно яйце, а то - пълно със слюнка. обгръща юмрука, а в него - вакуум. във вакуума - безкрая.
дишам. именно тук, където няма въздух.