Аз съм продукт на смесени червено и оранжево. Има и други такива.
Живеем между хората. В най-общ случай ни будят гларусови химни, сетне писъци от подметки по агонизиращ асфалт, ария на токчета, бягащи от подметките, упражнения по солфеж на балконските кучета, продължителен оргазъм на телефон в съседната сграда, който токчетата се връщат да прекъснат, кучетата нахълтват с мокрите си лапи и муцуни в холовете, защото ключалката се издава често с по някое “мъррр”, токчетата ги погалват между ушичките, телефонът надава вой от офиса, защото люлеещото се кресло надушва закъснение, ключалката бързо измърква, кучетата изхвърчат измежду токчетата по стълбището, телефонът преграква и почва с псувните, а токчетата съкрушени прошепват “Сезам” на вратата на хладилника.
Днес към единайсет ме стресна отварянето на кутия вишнев сладолед, бавно и подчинително.