...ще прережа вените си и ще те бележа с кръвта си,болното ми съзнание се измори да те иска..сега просто ще блуждае в съня,в пространството между мрака и светлината,но не и в себе си,не и сама с мислите си,защото там си ти,който унищожаваш прекрасните ми нагласи за живота.Там си ти,който унищожаваш малкото признаци на живот у мен.А аз се чувствам като някое жалко подобие на човек..човек ли казах....по скоро жалък червей,който няма вяра,ти му я отне и тя няма да се възроди,докато най-вероятно не срещне сродна душа..друг някой червей,унищожен и той..половин душа.....