Преговарям собствените си мисли
толкова много пъти, че да забравя
кой ги е чувствал всъщност
не съм била тя
не си бил мен
ти не бива да знаеш
правя си автопортрети гърбом
и все пак нещо сияе там където беше лицето ми
неврозното съществуване на облян от успокоително образ
преговарям името си, докато не забравя художника
на автопортрети
гърба ми се свързва със сиянието и се изплъзва
от очертанията
не съм била сама
не бива да знам
че си бил в мен
защтото ще запомня
какво е да забравиш
чувството