изпивам няколко чаши водка. забавно кого накарах да ми купи патрончето джин. пия го сама, докато другите хрупат солети. момичетата са добри,а на мен биха простили такава глупост. събираме се долу. не ям,което се оказва добър ход, не само вътрешна необходимост. кухнята не е добра,ето я темата за вечерта. нямаме какво друго да си кажем. качвам се няколко пъти в стаята, срамувам се да пия долу, от съвестта си и от няколко чужди. последния път прибирам патрончето в гардероба, ако не бях на възрастта си,би било абсолютното падение. но понеже съм,мога да си позволя сянка, за пълно отчаяние не ми стиска, учили са ме, че отчаянието не се съблазнява,а се отблъсква. опиянявам се от празнотата по-бързо,отколкото от джина. прибирам се в стаята,слушам индийско, помолили са ме за мнение. няма пердета, долу се е ширнало чак до разклона на 15 км. полето с черешите. цяла вечер мълча. правим разходка из тъмното, навсякъде има череши, необрани, цапат обувките. прибираме се,последните глътки от патрончето разливам. събличам се, лягам. идват да ме викат. не,не искам да оставам в една стая с теб,гола съм,а ме е страх от безпризорницата,която е сложила червилото ми. посягаш към лицето ми. излез. обличам се. подават ми чаша. поне 200 е. добре, че разливам пак половината. всичко мирише на спирт и на евтино. едно движение на танца ме поваля на легло. държа главата си в ръце, знам къде си. знам чие е леглото. не ми пречи. позволявала съм си го много рядко,но не значи,че не бих могла. а и вече се чувствам такава каквато съм в синевата-евтина. отворен е прозорецът до мен и е студено. една объркана ръка ме докосва. фарс, ще вземем един от друг това,което най-малко можем да си дадем. аз поне го знам. за теб надежда,за мен омърсяване. от студа на съучастницата-нощ ли не усети другото? не съм те докоснала,не мога да изтикам волята си чак до там. нито ще спя до теб. щастието в очите ти е последното парче стълко, с което залепям отново кукленското си сърце. почти паднах. добре,че бяха годините ми. мога да се самоубивам по-добре от теб. естетиката на червилото по цигарата. промъквам се. оставили са ми вратата отворена. ще ми простят и това, а аз ще започна сама да си купувам патрончетата.