сини меки ръкавици от мечка,забравила последната зима в която не беше,а синьото е по куул някак си
Само допреди час избърсвах последните слънчеви лъчи от челото си,напукано-има нужда от нов барелеф и дори идеята за бекстейдж не ме заведе до хладилника,хладно,сладко,лениви комари,няма дъжд,а само ако имаше тя щеше да се прибере,да е тук някъде и да не ми се сърди и този път бутилката щеше да е студена и ще се усмихвам повече и все пак има толкова много време и ще пускам тъжното по пода без да ме вижда
Всеки път когато прошепна името и в хармоника,падат листа и (смело)знам ЗНАМ наистина,че дори в това има нещо много красиво,ревността е по лека потопена във вино,косата и е по хубава от пяна по гърди,така свежа нищо че е олдър
Като в Big Fish на Тим Бъртън,ще вървим-тя по висока от мен,аз-все пак аз съм до нея често
А и знам,че само защото някой не те обича толкова колкото ти искаш,не означава,че не те обича от все сърце
Тя също
И пак на път с трите сестри
пише го на дясната ми arm(strong)
Време е за Бредбъри