разпитвах с какво се пълни сметището на рая
може би с много неща, които хората криворазбират за ценни
може би с душите ни
може би с необходимости, неприети, непожелани
може би
чертите на лицето й ме изненадват изненадват все повече половин година вече изненадващи като просяк който пъха банкноти в шепите ти от съжаление
сажди... навсякъде.
спретната малка лудост и гоненица на работното място... потърпевшите надали ще повторят
разтворила речник между краката й, да съчетаем полезното с циничното. може би в понеделник е Денят, може би ще успеем, дългата безсмислена караница с баща ми, вкус на счупени чаши между зъбите, какво се случва с теб, не че мога да ти обясня...
поредния залез на дунава, дръжте гълъбите, всичко това, амбицията била последното убежище на неудачника и колко не съм била права в това...
признаха ме за мис железни нерви, замислям се за кой ли път вкарвам хората в грешка...
хорър арт и тя ме моли моли моли да й напиша книга за какво с какво с кое себе си да я изродя с какво да започна изобщо не е филм вече а сериал и обичаме, обичаме, обичаме феерия избълбукваща на тухли-четворки от мозъците ни, задушена в самата себе си...
протези от арматурно желязо за потрошените поници на желанията ни.
и заедно, заедно, заедно... докато ми го позволява.
топлината на един живот понякога Е повече от Другото.