Нищо, че не се получи ефекта с небето и ръба.Може бии, защото не минахме по правилния път, сиреч – не прескочихме оградата.
Нищо, че аз съзнех от студ и не можех да затворя проклетия телефон с неините толкова мили ръкавички без пръсти.
---
Всичко започна още като видяхме онзи дакел с елече, което всъщност доста време ми приличаше на просто по-различен цвят от кожата му. А да, и после патките, които кряскаха сякаш играеха на любов(всъщност мъжката патка, свършваше доста изведнъж, но..).1
„Целуни ме”...следва около 1-2 секундна целувка, след която ти се усети, че баща ти може да паркира наоколо и...да не се разминем само с бибитване. Всъщност в последните 2 дни, чувам за втори път клаксона му(ама този път му махнах).
„Всеки път излизаш с нещо за хапване”...мии, знаеш чее обичам да си похапваам доста...
Отново там и играта на колички, с добрата червена кола и лошата черна(която разбира се, беше моето Сони, а добрата – твоето абсолютно идентично Сони). Мисля, че ще ти повтарям всеки ден:
„Това е така, защото този е отдясно нали?”, но ти няма да се сърдиш нали?
И този път ми дадоха бира, и не беше онази патка, която ще запомня само с ‘Ми не се прави такаааа”. И, имаше любов там. Определно имаше. Между двама души, седнали на по-високите столчета. Ти с милата червена чаша, която сякаш беше избрана специално за теб, за да подхожда на червеното ти горнище „MNG” и аз...с халбата пълна с бира(която всъщност не подхождаше на нито една от дрехите ми).
Плана ни да отидем да се поразходим, беше провален от други двама авантюристи:-).
Но, ето дойде и нашето време.
Не показахме ли на всички fash boys как трябва да се забавляват, а не цяла вечер да се дупят. За оскъдното време, което бяхме там – сърцата ни говориха и ни движеха, кога в такт, кога не(най-вече аз).
Не пропусна да дойде и някой натрапник разбира се. Голямата глава, с поздравите й тип : Аз съм втори клас и видях съседката, чакай да се развикам, че да ме видят всички. Ми тъпи сте не разбирате ли?
И ти вкара за първи път;-). Потанцувахме си, колкото времето ни позволи, някои пиха доматен сок, някои син тоник(който все още не разбирам, защо по-дяволите беше син), някой бира, други пък мин.вода.
Беше невероятно.
Не пропуснахме и да потанцуваме, типично по нашенски – с олигофренските ти движения, които всъщност са тоооолкова забавни. Не пропуснахме да се посмеем на воля на хората с гоолеми глави и на всички други глупаци/чки.
След пътуването с такси...беше най-странното.
Имах чувство, че ме гледаш сякаш това е била първата ни вечер заедно. И аз го чувствах така. Първата ни клубна(е полу-клубна) вечер. Дали ще могат клубовете да издържат на нас?Дали няма да има нужда от нови и все по-разнообразни?
Пази се, Лондон!Ще дойдем, качени на собственен DoubleDecker...и ще те преземем.
----
И трябваше да ме видиш, как се прибирах. Половината път, го минах на подскоци тип „малката червена шапчица”.
And don''t forget tonight tomorrow,
don''t forget that I''m love with you.
П.С. Нали може да не бъде типичния водолей, който пишеше в онзи сайт? :-)