липсва човека, на които да си кажа всичко, за малките ми мании, за това как обичам да се усмихвам на всички в рейса и най вече на децата. за това как вечер обожам да пуша с някой на тераса и как обичам да ми крещят от радост по телефона. за това как обичам да се мятам да прегръщам и колко е свободно някой да те носи на конче ;)
и как обичам да ми пеят на ушенце, докато мия чиниите. за това как цял ден мога да се излежавам в кревата вперила немигащ поглед в някоя скрита извивка на тялото. за влаковете и песента, която си пеем. за това как може един дезодорант да те докара до екстас. за манията ми към височините и мостовете. и дъжда с тях. цветовете. скачането
още не го познавам, но ще си го намеря ;)