искам да оглушея. и не само едното си ухо да отрежа, ами и двете. ей така, временно, а после да ми порастнат нови, когато ще има смисъл да чувам.
искам да си отрежа клепачите, за да не заспивам никога. за да бдя и пазя себе си от това, в което не искам да се превърна.
искам да спася сърцето си - да го извадя и поставя в стъкленица. не го ли направя, ще пулсира до премала, докато в него не остане и капчица кръв. а после - после няма да има смисъл от него.
ето.
и глух, с широко отворени очи и стъкленица под мишница аз няма да изпитвам страх.