пълно превъртане на кода

Дните ти болни отдавна не питат колко часа е във мен... Скършени писъци бавно залитат по вледенения ден... Колко без-шумно отравяш цветя. И дори не им броиш сълзите... Колко злобно-жестоки са ръцете ти. Никога не разгадали дните ми...