Обърквам се..не знам какво става,хаос на сетивата и ума,хаос в мен и извън мен.Чувства,които ме задушават,хора,които не мога да понасям вече и разочарование от всичко и всеки.Ще си тръгна и тогава "ще ме намерите,когато ме загубите".Слагам край на миналото и започвам живота си начисто,няма да оставя и следа от преди,ще си запазя точно 3-ма човека само и една група,която ме промени,с която пораснах с няколко години,една група,която ми отвори очите за музика.Това ще си взема само.
..........Отдавна бях спряла да пиша и даже по едно време си мислех,че никога няма да мога пак.Преди концерта,на 20 вечерта,наистина имах усещане за нещо странно.Когато се сбогувахме на гарата ги погледнах сякаш като за последно,имах чувството,че няма да се върна,добре че е било грешно.Наистина знаех,че нещо ще стане и стана.........
......................21 юни,23:10,припадък на стадиона,от глад,обезводняване,липса на въздух,схващане на мускулите и усещане за безпомощност,чувство за край и плач,който ме изгаряше.Хиляди хора,които не се помръдваха и някакви лица вперили поглед,мислейки че се преструвам.Хиляди лица,които ме гледаха с насмешка и някак си отгоре,нормално все пак лежах като някакъв жалък труп и само няколко човека,които наистина се опитаха да ме повдигнат и изнесат от цялата тая суматоха.Благодаря на едно моми4е,което дори вече не помня как изглеждаше.Помогна ми ,намери ми вода и отново можех да видя и осъзная къде съм и какво ми се случва.Припадала съм хиляди пъти,но този път беше различно,беше Болка,която няма да забравя.Не мога да забравя и как паднах пред линейката и как лекаря ми каза да легна на носилката а аз едвам гледаща седнах на неговото място и се отпуснах отново в несвяст,и после как ми се разкрещя,как ме гледаше как се гърча безпомощна на носилката от болка и ме попита"Хапченца взимаме ли?","Алкохол?".Не можеше да приеме друга истина,бях по чиста отвсякога........само на минерална вода и "Зайо Байо със сметана и копър"..цял ден..това беше причината.После ми мери кръвното и ми каза,че съм луда да бия 8 часа път за да видя "ДМ",аз нищо не казах,нямах сили понеже,само помня голямата лампа в лицето ми и някакви петна от светлина и един човек,който ме гледаше през стъклото на линейката.Нощ,която няма да забравя,нощта на 21 юни.....