Да бъдеш обичан е хубаво, но да обичаш е невероятно, неповторимо, несравнимо, уникално! Всичко друго омръзва, хубавите филми, сладоледа, шоколада, дори музиката, "без която не можеш", но любовта никока! Говоря за онази, не егоистична и безкористна любов, която живее само от това- да видиш как се отразява в очите й, да я накараш да се чувства единствена, да знаеш, че тя не би заменила миговете с теб за нищо, че всичко това го прави не само защото й е приятно, но защото и тя те обича не по- млако отколкото и ти нея! Е, това вече е Божествено! Любовта не е чувство, тя е смисъла на живота, тя не е подправка към скучното ни ежедневие, тя не е за една вечер, не е глупост за найвните, не е измислица или отживелица. За да съществува трябва да даеш всичко от сърцето си, без значение дали ще боли, дали ще е трудно. Любовта дава сили да продължиш, тя е онази ръка, която те издърпва, когато се подхлъзнеш в локвата на живота. Един живот е твърде кратък, за да се научим да обичаме истински, а защо да го пилеем мразейки???