~ 6798 ~

любов

O_ot_misliJul 10, 2006
Влюбена съм...Знаеш ли...много... В тази потъмняла река, в тези дървета, в листата им, дори и в почвата мека и във вишните... Знаеш ли как вървя все нагоре, как нозете ми стават по-леки, как се отдавам на въздуха, как ръмежа целува под дрехите... Влюбена съм - в голотата, с която се нося, в раззеленените, гъвкави клони...в отрупаните павильони - плодовете от съвкуплението на земята с хората - в хармония... Влюбена съм в човешките им топли погледи, във отчаянието им, което ми прилича на огромна дреха, във която сякаш сам човекът се износва В памука съм влюбена, във облаците, в пороя, който най-внезапно обладава изсушения ми поглед... В кръговете съм безкрайно влюбена и в тъмното, когато ме превземат.. горещия ми дъх роден от пръстите, които може и да ме забравят. Горя от сливащи случайности, от слизане във мен и полет на високо, без да разбера кога смалили са се формите. Влюбена съм в неведението, нежността, тревата винаги отдадена, вибрираща земя, която не съзнава "долу", създадена да вижда горе до небето, а и след... Влюбена съм.... За звездите любовта е лунна окръжност...обладавайки я, те са я проникнали вдън бялото, оставяйки й кратери...това се случило само веднъж. красиво недостъпна - влюбена съм в нея, но не вярва тя във мен... Знаеш ли...понякога прекосявам дървеният мост с въжетата...и вятъра е влюбването, дето ме люлее... Влюбена съм в слънцето свенливо, сутрешно...в росата, сламениците, полята, къщите...и керемидите червени са писмата, дето пиша на небето... Чакам отговорът трескаво, първично ще погълна всичко...сладостта от бурята и раните от ледените кубчета, не може без да ме боли обичането ме започва и възспира... Бляскави светкавици на хоризонта...потъмняла страст е безграничието, за което получавам остри упреци...Гърмежът им ехти, но аз не се затварям в себе си...обичам даже острите стрели, отровата им даже ще оближа... и когато устните ми загорчат ще започна да целувам всеки, който ме кори... Защото само щом съм влюбена съществуването ми личи... Ревността е липсата на смисъл Макар да няма вечен бряг, ела у мен и аз ще те обичам, а после сам тръгни...Вселената е полет, пусни от себе си криле...за да обикнеш както мене - всевъзможното Обичам птицата, която ще откриеш в теб. Лети, помни, превръщай се във миг, без страх, за да усетиш вечна свободата... капчиците влага, разкрепостеността, страстта, себеотдаването, което повече от всичко ще даде посланието Е.