беше.. странно.
да.
всъщност, от онова, приятното странно.
и въпреки че дни като този ще стават все повече и повече, аз пак печеля.
заради онази постоянна тръпка в сърцето, която започва да пролазва бавно, но сигурно, по цялото ми тяло,
секунда след секунда..
понякога няма нищо по-хубаво от това, да се върнеш назад и да си спомниш неща, които някога си се надявал да изживееш.
благодаря ти.
http://malkiqtprinc.atspace.com/21.htm
и на теб благодаря.
за какво?
знам ли..
за това, че си имаш своята роза.
аз също намерих моята..