Милионите ухаещи звездни прашинки, летящи от котешкия нокът на терасата, полепваха върху намгнитизираните ми очи.Сякаш те нямаше клетъчните ми мембрани се бяха строили със щикове към флуидите ти. Витаех листенцата ми потрепваха тичинките ти губеха чернилката.
Опрашване...
Отново монотонното лаене на дакела....
Пищенето от фаса ти....
Петно по темите на разговор...
Усмихваш се - прегръдки от джунглата.Лиани от погеда ти пускам се.