имам натрапчивия вкус в устата си, може би прекалих с динята днеска, но какво да се прави - сама се преглагаше. истамбул изведнъж се превърна в толкова желано място от мен, със всичките пороци, и страх, и погнуса. и толкова привличаща красота, почти еротика. със залеза и изгрева, които видях онзи ден. а от слънчасването се спасих с бира и щапката на някакъв човек. и нищо не се случва без причина, само че тя наполедък ми убягва, но аз не спирам да се опитвам да я проследя.
и тази странна влюбеност..продължава (maybe i don''t know, but i need an object ?!)