от толкова време исках да пиша, но незнам какво. незнам какво да кажа. или дори и да знам не смея да го произнеса, защото така ще придобие плътност. както ти казах и днес, не ме питай защото може и да ти отговоря. а е по добре да го знаем без думи. така все едно не съществува. и по детски още се питам "защо хората се раделят въпреки, че още се обичат", макар да знам отговора.