гледам ръцете си
в тъмното
пулс
бавно бавно
спира
и се превръщам
в голямо тихо езеро
мога да те удавя
да те направя обитател
на тъмното влажно красиво
наречено ..
желание
мога да издърпам мислите ти
като нишки
безполезна прежда
оплитащи опиянението
спъващи стъпките
нежно приплъзване
напасване
на цветове и форми
в ненаситен ритъм
нямаш право да искаш повече
имаш всичко
окото те е погълнало и разтворило.