утре заминавам..
ще ми се да кажа, че не знам кога ще се върна, но подредеността, редът и определеността провалят тази ми мечта..
а то това заминаване.. не е кой знае колко важно, де..
няма да промени живота ми.
няма да отвори нови хоризонти пред мен.
нито пък ще ме разсее от всичко тук.
просто ще се вмъкне във машинаа на лятното ми всекидневие, която продължава неуморно да се движи.. почти като влак, с известна дестинация и разписание.
всъщност аз обичам влаковете.
и май там е проблемът..