тъжно ми е.
това изчерпва всичко, което бедната ми душа може да предложи на вас, публиката.
не, не се притеснявайте за мен, посредствените актриси рано или късно биваме забравени, това е то.
а и.. на мен не ми е тъжно заради това, не, не. не се чувствайте отговорни за нищо, моля ви!
отговорността е толкова страшна, когато сами си я налагаме.
то, като се замисля, забравата не е ..чак толкова ..лошо нещо. някои от нас прекарваме целия си живот, опитвайки се да забравим нещо, и пак не успяваме. истинска чест ще бъде за някоя посредствена актриса като мен да бъда забравена от вас, о, да, каква чест!
ето, пак си мислите, че съм иронична...
не, не се смейте, толкова боли, когато публиката те смята за комичен в момента на най-голямата ти трагедия..(!)
тъжно ми е.
но вие бъдете спокойни, актрисата дори и в тъгата си е щастлива.
то, щастието, е най-големият актьор измежду всички нас..