ето, пак се загубих!!!
понякога се чудя дали въобще някога ще изход от лабиринта на съзнанието си.
искам да говоря, да говоря, да крещя и пак да говоря.. (!!!)..а този глупав молив не спира да скърца по похабените ми хартиени мечти и да ги оцветява в графитеното си безволие..
странно е как думите знаят своите места, а моливът е само един сив разносвач без право на почивка и възнаграждение на труда си.
обичам да пиша с молив..