Кога за последно играх на тая игра. Скоро беше. На фона на безкрайността на секундите минали през битието ми. Даже не се оглеждат. Мислят си, че не е важно, че съм почерняла след морето.
Играта. То не е игра. Какво е? Дани знае, аз ... не съм сигурна. И тя е част от всичко. Всичко е част от всичко.
Щом не е игра, значи е родолюбие. Заради богатството.
Стига.
Добро.
Дирижирам.
Дестинация (Зомбоград, моля).
Дестилация. Изобщо представката "де" не е зле.
Диване.
Дивачка. Или както дядо казва на дивите дървета "дивлячка".
Драперия. Тази ми е любима, само ако можеше да е "драпердерия".
Дринк. Колко още.
Дом.
Или дрън-дрън.
До кога? Или по-готиното е "до-когато-си-искам". "до" също не е зле.
Щях да забравя Двете най-важни "Д" в живота си.
Даниела.
Димитрина.
Първата ме учи на хаос. Втората на вяра.
А ако Д е пет, а то е пет. Значи и -ър е "д"иентро.
Стига.
Дум.
Дум.
Това ми е достатъчно.
Думи.
Моите думи.
Мислите думи ли са? Думите ми, мисли ли са? Чий? Сега ще разбирам. Не сега. Сега ще ги описвам. И двете. Надявам се мислите ми, под песента на треперещо-трополящия звук на пръстите ми, да целунат глуповато думите и да ги научат да летят.
Мога поне да опитам.