Витиеватостта на мисълта никога не ми е била далечна, даже ако се позова на пословичната ми прибързаност, бих могла да кажа, че ми е болно близка.
Тва беше интро.
Отговорите, както обикновено заваляха навсякъде около мен, без да има и най-малка следа на зародиш от въпрос. Христо каза преди 2-3 години, това което отдавна плуваше неформулирано в съзнанието ми. "Мила, въпросите са по-трудната част". И много други неща ми е казвал, но на това сега му е времето. На останалите, някъде в оставащото време.
Мислих вчера как можах да пропусна още едно мое "д". С голяма буква. Може би от най-големите. Успокоих се по-късно, че тя отчасти е в миналото ми. Тоест в мен!, но отминала. Тоест не чак толкова значима за настоящето. Или поне трябваше да ми подейства успокоително. Доротея. Моята скрита чувствителност, моите хиляди ненаучени уроци по постоянство, моята чиста съвест на моменти, подкрепата когато се олюлявам в собствените си очи, чувството за срам, което изпитвам, за да не навлизам прекалено болезнено в нечии чужди територии. Години на близост, приятелство без обаче-то на нотката на лицемерие. Доро-с - тео. Доближава се до подобен подарък.
Замислих се.
Не смея да изрека името на Господ. Казвал се Саваод, моя бог. Предполагам и твоя, ако си християнин. Мисълта ми беше за Доро-тея, Дори-онея, Тео-дорос и за това колко много я обичам.
И за Божидара.
Благодаря ти Божидара.
Това е за теб. Ти ми беше първият отговор, чийто въпрос налучках.
Вторият е проблемен. Въпросът?
...
очакване
...
Ще го напиша в отделен пост.