Исках този фон да е ярко червен. Най-яркото червено, което е в представите ми. Наситено до болка от цвят. До невъзможност.
Като страстта, от която съм изтъкана.
Като кръв ...
... в която да се раждам.
... да умирам.
Която ме живее. Или аз нея?
Като червените следи под ноктите. ... От горските ягоди. Като залеза, като изгрева, като всичките мои ежедневни начала и краища, като верижката на часовника ми, от горната страна. Като спомена, който той ми остави ... и още повече като усещането от докосването на неговия аромат до обонянието ми. ... Вкусът на душата му.
Осезателност. Това ли е моята дума за червено?
Не може да е червен. Нищо. Казват, че виненият цвят отразявал най-точно темперамента на зодията ми. Не мисля. Може още да не съм го съзнала.