мирише на варена царевица или пък на току що изпечени царевични питки, докато навън е мрачно и вали, вали..
да прекараш поредица от часове на едно място, изключително като онова, за което си спомням много ясно (все още..), е нещо, което не съм предполагала че може да ми се случи.
но ето-- бях там, гледах и слушах, попивах картини, информация, мечти и идеи и накрая се изморих от всичко това, за да се озова на място, където ме обгрижват като много скъп гост, а всъщност съм най-обикновен и НЕ-оборотен клиент (и си ми личи още щом пристъпвам неуверено през дясната половина на вратата).
ако не си се отпускал в Orange, мисля че е време да опиташ. ооо, блажено и приятно! :)
*само побързай преди дечурлигата да са се втурнали да пазаруват за 15-ти Септември-- тогава цялата магия се разваля.