отново разговор с цигарата, защото е единственият събеседник от които имам нужда сега. единственият, който някак разбира, макар да няма нужда от това. любовта ми е странен вид или просто не се погаждам добре със себе си и затова бъркам. или може би няма грешки, а просто се уча. в действие. емоционалността си трябва да я успокоя малко, да сложа мисъл, поне 50/50. отворените пространства ме предразполагат към повече спокойствие и сега е времето да се изясня и да съм по постоянна и спокойна. макар по нищо да не личи. объркано е. трябва ми време за да си изясня ситуацията и себе си, къде съм в нея. защото знам какво точно трябва да направя, макар да не ми се иска. но вече няма къде да се крия, и да си измислям оправдания и извинения. не върши работа, когато дори самозаблуждението вече се е изморило и вижда че няма на къде. притисната в стената от реалността, трябва да се справя със ситуацията. трябва да сработя механизма за напред и по навреме да реагирам адекватно. с повече мисъл. но най-трудното ми е да сработя тази бушуваща емоционалност с размислите
до преди година се учих как да показвам тази емоционалност адекватно, а сега как да я "контролирам" и "рационализирам". днес подходящите думи хич не ме спохождат. но нямат значение изказа, по важното е дали аз наистина размирам смисъла.
дали да порастнеш значи да приемаш своите грешки и грешките на другите и да продължаваш напред, но с идеята да не се повтаряш.
как да надскоча себе си или просто да съм подобрена версия.
въпросите водят към нови и затова толкова време избягвах този наложителен "катарзис", както го нарича една личност която винаги знае какво и кога да каже. с възрастта сигурно е придобила това умение. с малко да кажеш много, просто да имаш точните думи на момента.
да излезна от този егоцентризъм и да погледна ситуацията от повече страни, толкова неща ми се иска да умея, но едно по едно. като за начало нека се справя с наложащата картина. със себе си..