Его. Имам нужда да съм слаба. Без защита. Беззащитна. Без бариерите, които ме спасяват. Раздаване. Без поза.
Колко много поза. Гордост. Най-омразният ми смъртен грях. Непрекъснато мисля за нея. Или за него. За цялостта им в егото.
Любов и липса на его. Мога ли? Не мисля.
Ерос. Агапе. Ерос. Агапе. Ерос. Агапе. До изнемога. Изписвам ги. До изнемога. Не мога да спра.
Всички религии /ах, това море/ отричат егото. Аз съм. Не. Не аз съм. Не-аз-съм. Нирвана. Дори.
Всяка секунда его-център-его-център, докато ми се завие свят. Обвинявам останалите в най-омразният ми смъртен грях. Виждам го навсякъде. Виждам се в очите им. Не виждам очите им.
Пози.
Съд. Присъда.
Не вярвам в нищо друго. Освен?
Мога да кажа всичко с думи. Да опиша как се чувствам. Да съм болезнено искрена за всичките си недостатъци. Моите думи ме крият. Думите объркват другите. Възхита, заради искренността. Глупости.
Мълчание. Настроения пробягват в устрем нанякъде. Искам да кажа. Кое?
Думи. Не ги искам. Не искам хора. Усмивки. Власт-стремление. Надделяване. Не искам наистина.
Вещ. Предмет. Задоволяване на потребност. Его. Его-център. Аз съм тук, като аз. Съм. Его.
Тропам с крак. Светът трябва да се върти около мен. Утре или може би след секунди пак ще го завъртя на малкия си пръст. Комфорт.
Не мога да бъда вещ. А искам. ИСКАМ!
Важна. Най-важната. ... и влажна ... просмукващо, есенно, шмъркаво влажна.
Троица. Неодушевеност. Себелюбие. Умора.
Помирение с душата. Не днес, не днес, не, днес ...