морето ми носи някакво странно успокоение...
в моя свят всичко се променя - всеки ден, всеки час.
не знам дали мога да разчитам на любовта си, не мога да разчитам на себе си - че като се обърна ще бъда същата.че ще намеря опора в нея или в себе си...
но морето е винаги там.
то е същото и ще бъде такова, каквото е било преди мен, много преди да се родя.
това е хубаво. носи сила и увереност в целия шантав водовъртеж на живота ми.
морето...
присвивам очи...
хоризонта и синята вода...блестят, сливат се...света ми се заключва в тях...водата...кожата ми...кадифето...
те са от една материя...и в един безкраен миг...
вечността на земята