толкова много NIN от вчера се почна, с разговори и бяс. но от тази дето има много чар в себе си и го разпръсква навсякъде. сега трябва да хвана и една много дълга разходка. но след това няма да се прибера вкъщи, а там където ще съм като че живота е спрял някъде в 54г. а часовете днес минават по свой си ритъм и само ми оповестяват като е минало налудничаво много време и аз вече съм в безизходица. но то не е от времето, дори цигара следва някакъв странен ход. и ми се иска да се обърна с хастара навънка. хлоп..