кейти ме удря с мокър парцал, сладко и задушително, колелата в пекин, и естествено ани я знае тази песен незнайно от къде, но ани винаги знае най-хубавите песни, дори мнооогооо преди аз да съм се сблъскала с тях
мдам
така се получава винаги. някаква блаженна есен, морето тази година е недостижимо далече, може да ида, само ако всяка вечер си лягам в десет, а това, това никога няма да се случи, защото мисля наопаки, живея наопаки, разполагам с някакъв разум само около четири сутринта, и то ако съм стояла цяла нощ пред мулето или медияпуул и съм се давила в чужда информация, от къде тая пристрастеност към новините не можах да разбера, хората бягат от реалността, а аз, I get my kicks от нея, и сега се чудя как да разплета конците, в една тотално разпердушинена къща на латинка, с един неподарен глезльо, който мърка и се размазва във скута ми, и вече е време да си намери истински стопанин.
образовам се по смрязаващи кръвта въпроси, блещя се в празния уърд, отгоре ми се изливат хартии, а ани замина, качи се на рейса и отиде да бере грозде в испания, и точно преди това исках да и пожелая някакви неща, но просто думите свършиха, остана някакво напрежение някакво не точно буца нещо, да си прекараш добре, да видиш морето, да и деш до барселона, трите дни в рейса да ти се сторят като сън, и дъъъъ.... да си прекараш добре... това го казах. а исках да кажа не отивай, точно сега трябва да полудяваме заедно, нещата се променят така бързо, всяка седмица гледам света от съвсем нов ъгъл, сигурно за това почти никога не заспивам.
котето не е доволно простода ми лежи в скута, мяука, върти се, привлича внимание, така изведнъж останало само без четирите си братя и сестри майка си, майка ми, и двамата русчовци, някакъв странен родителски паралелизъм, а глезльо е общително коте, най-големия налазвач, и просто не издържа цял ден никой да не го гушка, не го интересуват мини дискове прес релийзи, кабелаци или мюзлите в чинията ми, просто гази след всичко.
ани вече сигрно е излязла от сърбия, представям си как автобуса пътува, а също и къде бих се занесла аз точно сега, ако смеех, ако такива ходове ми бяха позволени, след няколкото изпитателни разходки в брутално горещия август. знам къде да спра, важно е да си повтарям това.
като че живея два различни живота в момента
един на латинка
един на хаджи димитър
чакам нещата да се завърнат по местата си