Заслужава си да отбележа, че беше през март. Миризмата не преставаше.
- Кой е сложил пипер в чая? – обади се КАТерицата в просъница.
Тори и аз седнахме, и разгърнахме кърпите върху коленете си. Направи ми
впечатление, че Заекът беше вързан като подарък за своето кресло.
- Защо пишат видовете с голяма буква? – изкрещя Шапкарят и уплашен
се скри под шапката си.
- О, прекрасно – изръкопляска Тори и видимо се оживи, - гатанка!
- Може би `щото има само по едно животно от всеки вид в Страната.
- Не е лесно да... – включи се Катерицата, чиито мустаци се показваха
над затворения чайник, - ... хич не е толкова лесно да се родят два рошави
мравоплъха на едно и също място.
Шапкарят ни погледна през един процеп в цилиндъра си, но то беше само
за да сложи масло върху препечена филийка, която измъкна от захарницата.
Мисля, че сакото му бе съшито от страници от “По следите на изгубеното
време”. Крайно нетактично, но те с времето отдавна загрубяха в шегичките
един към друг. Всеки път, щом Шапкарят забрави чадъра си някъде, почва
буря. Цветята в околността затварят цветовете си винаги по времето, в кое-
то пчелите на Белия крал излизат да събират прашец.
- Сетих се за гатанката – Тори събра литналите светулки и ги върна в бур-
кана от мармелад. – ГАРванът има пера, с които се пише на писалищна маса.
- О, ти си онова момиче – зарадва се Шапкарят. – Не те познах, постригала
си се все пак.
- Не е учтиво да забравяте лицата на човек, комуто сте сипали чай – измънка
Заекът.
Това бяха първите му думи и може би затуй прозвучаха по-смислено от при-
казките на останалите. След това Завързаният Заек ме помоли да погледна
часовника между приборите и да му кажа колко време има до края на месеца.
- Най-малкото... може да не остане достатъчно прах и за двамата – довърши
КАтерицата мисълта си, след което и мустачките й потънаха в уютния чайник.
- Освен това, мисля, и писалищната маса е черна като гарвана – Тори оглеж-
даше косата си замислено.
Стояхме мълчаливо. Тори запя, а Шапкарят или заспа, или се наслаждаваше
на песента с притоврени очи.
- Аз съм роден да надбягам всички приказни животни – прошепна Заекът.
- А ти?
- Аз... Аз съм продукт на смесени черевно и оранжево.
Ако Луис Карол не е писал толкова писма, е щял да издаде поне още две
книжки за Алиса. Този факт винаги ме натъжава.