Аз съм продукт на смесени червено и оранжево. Никога не съм живял
между царевични пръчици, въпреки че съм се влюбвал в такива.
Живея между стени, а се влюбвам в найлонова опаковка,с хлебарка
на дъното, с картечница за момиченцата и руж за момченца.
Всъщност, даже не слушам песента,която пише. Зная как почва,
между кочани царевица, защото не бях сигурен какво е “cornflake”,
а момичето с бяла рокля и оранжева коса минава покрай табела
“ЗАбранено над 18”. Бъркам клавишите, когато пиша имена на песни.
Другите са продуцирани от розово и житно, но предпочитат да не
падат на забавен кадър между разлюляните от вятър златни
стръкове, никога не си задават въпроси,както Алиса би сторила. А
тя все попада на заешки дупки измежду житото. На касетката беше
с руса коса, но как да си я представя между найлонова облицовка;
Алиса е по-скоро момиче, което върви между царевицата,изпуснало
последния автобус, а въображението й е фабрика.
ПОука: има, мисля.Иначе щях да приключа с надпис. Без значение е
ще бъдеш ли купен, щом твоите приказки пълнят опаковката.
F I N