направих нещо най-накрая, но нещята не се случиха толкова бързо, колкото очаквах, все пак стана доста по-спокойно в бедната ми глава...
смея да твърдя че за момента ми е ясно
преди две нощи видях падаща звезда за пръв път това лято, в което всичко закъснява или направо не се случва... първосигнално си пожелеах всичко да ми стане ясно, всъщност по-разумно щеше да бъде да си бях пожелала положителна оценка на изпита, но в и без това разбърканото ми съзнание първо се появи това. пълния мрак на борисова. дидо, ирина и валери току що ги бяха прецакали някакви куки, спорехме дали е нормално, каквое нормално, какво е търпимо или унизително, всичко което се трупа в една щастлива младост, а всичко мен беше навързано и опънато, до почти пълна парализа, котката, която не можеше да роди и накрая я опирахме, малките мъртви мокри котенца, странната сладка миризма на майчинство, която подлуди глезльото, докторите със сериозни лица и тихи гласове, пълната безтегловност...
същата сутрин търчах из софия за пари, абсолютно паникьосана и несъбудена по прашните булеварди към лагера, и се чудих какво става със всичко наведнъж и просто зациклях
но след вчера въпросите сами си отговориха
и няма страшно
просто ще оставя нещата да се случват